Отивай си

Използвал  ме е и с мен си е играл
каква глупачка съм била, сега прозрях
с душата ми ранима се е подиграл
и с думите фалшиви умът е замъглил.
Сънувам го, от сънищата бягам
наяве крия се от себе си дори
каква любов е тази, че не спира
дори истината прозряла, пак стои.
От сърцето си искам аз да го изтръгна
душата плаче, страдам тихо аз,
денят  ми черен е защото виждам него
без той да е там, без да е...
Отивай си от мен ти любов-измама
защо ограбваш мойте дни?
Отивай си.
Готова съм от себе си да се отричам.
Ни жива ни умряла съм сега.
Не искам да го мисля,
да го желая, не,
не искам.
Моля те Любов, ти стихийо бясна,
опустоши ме вече за миг поспри.
Иди си, моля те, иди си...
Моля те, Любов забрави ме ти...



.