дали до мен достигат твоите слова?
Трепети душевни чакат теб сега
една прегръдка с хиляди слънца.
Навън е бяла красота
и чувам я как приплъзва се в сърцето ми сега,
отразява моята любов и тихо се изнизва в тиха синева.
Блестят лъчи от бяла светлина
о, божествена красота!
Дали ще видя теб от толкоз красота,
дали пристъпваш ти към мен и аз към теб?
Сигурно така е,
иначе защо ще има толкова любов,
изсипана от небесата в мойте сетива.
От мен извира изпепеляваща Любов
до теб достига , зная, чувствам твоя зов.
Обичам те и всичко просто е сега,
ела до мен да поема искам твоята ръка.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар