отде ли иде, цяла аз се взирам
ухание на тишина и топъл ден
в студа отвън никой не намирам.
Дали дъхът от твоите уста
докосва нежно мойте сетива
ела при мен, поспри се
ухание тъй нежно на света.
Знам обичам аз една душа
благоухание от нея носи се сега.
Докосвай ме с дъх и знай това
ще те открия сред хиляди цветя...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар