Искам да напиша за една прекрасна жена, която нося в сърцето си. Тя беше близо година и нещо в живота ми, близо до мен. Успокояваше ме, когато се борех със страховете си, тъй като преживях нещо много лошо и не можех да се успокоя. Извади на показ всичко добро в мен, за да го видя и осъзная. Въпреки неприятните неща, които преживях аз знаех дълбоко в себе си, че има добрина в мен, но не исках да я видя. Предпочитах да мисля за себе си като за много грешен човек. Тя ми показа, че всъщност това не е така. Обграждаше ме с любов и ми даваше насоки как да се справям със самата себе си. У мен имаше голяма вътрешна борба , понеже не бях разбрана и накрая реших, че съм наистина лош човек. Тя намери начин да опровергае това. Наскоро тя си тръгна от живота ми с много любов и ми каза"На добър час! Сигурна съм, че можеш вече сама. Обичам те."Сега сме още приятели във Фейсбук и със споделеното от нея аз продължавам да получавам любов, а и се уча на много неща, свързани с доброто и любовта. Тя ми казваше, че винаги при всички обстоятелства, независимо как изглежда едно събитие, доброто винаги побеждава. Каза ми да помня това и никога да не губя вяра в него и в себе си. Аз и говорих все за тъмните си страни, а тя ги анализираше и после ми посочваше светлите ми страни. Помогна ми много и аз винаги ще я нося в сърцето си. Случва се така в живота, някой се появява тогава, когато имаш нужда да прогледнеш, да бъдеш разбран и обичан. Аз имах този късмет и ще съм вечно благодарана на Бог, че изпрати тажи жена в живота ми. Смятам я за сродна душа, която след като ми е помогнала, просто си тръгва. Пуснах я. Сега само като погледна профила и във фейсбук се чувствам толкова обичана. Знам, че никога няма да съм сама. В каквото и да е. Бог никога няма да ме изостави, дори когато всичко изглежда безнадежно. В природата празно няма. Ето, че се появи друга жена, която въпреки, че е много по-умна и начетена от мен, някак си успява да влезе в сърцето ми и да ми говори разбрано за самата мен. Разбира ме и ми помага да се справя, по свой си начин. Но ве пак ме оставя сама да вземам решения за себе си.Обичам я и нея.Тя не е от много скоро в живота ми. Признавам си, трудно ми е понякога. Но винаги се изправям, то не може иначе, човек не може да има само спокойни и щастливи моменти, идват и моменти, които те карат да впрегнеш всичките си сили, да се изправиш и да продължиш да живееш. Никога няма да забравя онази моя сродна душа, която ме дари с любов и топлота. Тя ми показа, че не всичко е такова, каквото изглежда. И , че винаги след тъмно идва светлина. Такъв е животът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар