Не разбирам от политика и не съм вземала отношение досега за ставащото в страната ни, но искам да напиша това, което е около мен напоследък. Вчера една жена, болна като мен дойде да ми поиска тютюн, тъй като няма пари да си купи. Не че аз имах, но и дадох, колкото можах. Тя ми каза, че са останали с един лев, в магазина, откъдето взема на вересия свършил хляба и сега взела брашно , за да направи хляб на детето си. Детето и е болно и тя няма никаква представа как в понеделник като го заведе на лекар ще може да му купи лекарства. Предложих да и дам пари за хляб, но тя отказа, защото знае, че и аз нямам пари. Онзи ден пък един приятел ми иска един лев, за хляб. На мъжа ми му се обадиха четирима човека да го питат за някаква работа. Никой не си е плащал сметките, просто няма откъде. Вчера чух по някоя телевизия-"Животът е безкраен празник, освен когато си плащаш тока". Около мен всички са потънали в мизерия и глад. Няма работа. Мъжът ми не се чувства добре от известно време насам, но отиде да работи, въпреки, че му казаха, че няма как сега да му платят. За мен няма да говоря. Ясно е, че мизерията е пълна. Чудя се как днес да не изразя своя протест макар и оттук срещу мизерията в България. Ако в моя град имаше протест, щях да ида. Когато погледна очите на детето си, се връщам отново в онова състояние на чиста радост от живота. Въпреки че, тези очи дълго са плакали, че скоро не са виждали нова играчка или нова дреха или куп други неща. Когато погледна очите на мъжа си, чувствам онази любов, която ме кара да забравя ненормалното положение , в което сме и продължавам напред с топлина в сърцето си. Важното е, че сме живи и здрави.В ден като днешния любовта към майка България е в сърцето на всеки българин. Дано протестите днес доведат до нещо добро. Добро за децата ни. Да можем да ги храним, обличаме и лекуваме. Моля Бог за доброто на България! Не съм избягала все още, тук съм. Нищо, че не зная как утре ще нахраня детето си. Като повечето хора в България...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар