От доста време чета различни писания/все на тях се натъквам/, как се пише поезия, какво трябвало, какво не трябвало и прочие.Това ме сковаваше и нищо не можех да напиша. По едно време реших да се уча, но нещо вътре в мен се бунтуваше на правилата. Отказах се да се уча. Сега съм скована и трудно пиша. Но поне опитвам. Помня в предния си блог, когато не ми пукаше кое как се пише, нещата си се получаваха с лекота. Дано скоро спре да ми пука.
Идвам от далечна звезда
езикът тук не разбирам
усмихвам се и подавам ръка
късчета от сърцето си давам.
Срещам уморени души-
тях с обич прегръщам
Искам езика на Любовта
да завладее света.
Срещам стари, но ведри души
с тях ми е лесно да си говоря
Любовта е във всеки от нас,
но зад много воали закрита...
Не е нужен език за това
а нежен зов на сърцата.
Идвам от далечна звезда
и търся Любовта у душите...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар