Истина

Ина и Вероника бяха приятелки отскоро, но между тях имаше особена връзка, сякаш се знаеха цял живот. Запознаха се по интернет и скоро се срещнаха. Срещата беше изпълнена с трепети и вълнения, та те си бяха казали толкова много, още преди да се видят очи в очи.  В един такъв ден на среща между тях, Ина, която беше по-млада се обърна към Вероника с въпрос:
-Кажи ми, мила, какво е според теб истината?
-Истината ли?-каза Вероника. Истината е само една и никой не я знае... Но има много истини. Колкото са хората по Земята. Всеки живее според своята си истина за нещата, затова и според мен една от причините да са излишни споровете е това. Но истината между хората трябва да я има. Особено между близки хора. А какво да кажем за приятелите, при тях истината трябва да е на първо място. Знаеш ли, истината понякога е красива, вълнуваща, страстна. Но в повечето случаи тя е просто грозна...наистина грозна, неприятна. Хората бягат от тази истина. Защото е неприятна и като че ли бягайки от нея, я задминават, а тя тича ли , тича след тях... Важно е да се казва истината, такава каквато я виждаш ти.
- А какво ще кажеш за моите преживявания? Каква мислиш за тях?-попита Ина.
- Ти се влошаваш. Това е истината. Твоите мисли за заговор на хора срещу теб са безпочвени, страховете ти от онази жена, че може да ти навреди по някакъв начин-също. Всичко това е плод на твоя ум. Знаеш, ти си със шизофрения. Трябва да знаеш, че всеки момент нещо може отново да те тласне в пропастта, там, където умът ти твори реалност, в която ти си наистина значима в своите очи и всичко се върти около теб. Но това е илюзия. Знаеш ли, ние хората непрекъснато живеем в илюзии, в клопките на своя ум. Малко са хората, които живеят извън тези илюзии, създадени от ума. Но при теб става дума за това, че умът ти създава реалност, която не е резонна с действителността. Имаш дете. Трябва да помислиш за него. Иди на психиатър, поговори с него. Или помисли върху думите ми. Знаеш ли, понякога в такива ситуации някакъв шок би могъл да те изведе от твоя объркан свят. Моите думи, че пропадаш в пропастта на лудостта могат да бъдат този шок за теб и ти да се върнеш отново при нас, "нормалните". Не обичам тази дума, знаеш, но ти разбираш какво имам предвид. Казвам ти истината. Тя е такава , каквато е.
-Благодаря ти, мила!-каза Ина. Ти ми помогна много. За мен е благословия, че те имам в живота си!
- Зная миличка, ти за мен също! Обичам те!
- Да кажеш"обичам те" е проява на Божественото. И аз те обичам!
Така е, мила.  И Бог ни обича. А сега върви, иди при детето си и помни каквото ти казах. Не забравяй, че си на ръба. Не пропадай!
 Двете се прегърнаха и от очите на Ина се изтърколиха няколко сълзи.
  Разделиха се. Ина се замисли как винаги Бог изпраща точните за теб хора в точния за това момент. Но повечето хора просто не го забелязват, или не смеят просто да се доверят...



.