там, където място няма
за мен, за тишината
и препускащите мисли.
Самотата ме изяжда
реже като с нож
парчетата разхвърля
без да знае ден ли е или нощ...
Нарамила кръста
препъвам се в спомени
лист отронен, от вятъра носен
тръгвам нанякъде тебе да търся.
Безпътни очите ми нищо не виждат
мъгли и сенки оплитат сърцето
самотно, удар след удар
моли Бога за малко пощада...
Душата ми в облак написа
трепета свой, до тебе да стигне.
Изваля се небето тебе да сбъдне
птица проплака песен самотна
сънят ми наяве пред мен се разгръща
бавно пристъпвам, невярваща, плаха...
Гледам, дишам, тебе виждам
до мен ти бавно пристъпваш,
две сърца в нежност пулсират
радост и болка в едно събрани.
И смехът ти влиза у мене
цялата ме изпълва
и ръцете ти нежни по мене
душата ми топло целуват...
Няма коментари:
Публикуване на коментар