***

Разбрах, че има време за всичко. Време за творчество , за радост, за тъга, както и време просто за себе си. Когато оставиш нещата просто да си се случват, а не ги насилваш да бъдат каквито ти се искат, то те се случват по най-добрия начин.Нищо не бива да бъде насилвано да бъде. То е такова каквото е. Когато нещата следват естествения си ход, то тогава идва и вдъхновението. А то, вдъхновението идва и си отива... Има си свои причини. Аз не съм ги разбрала, но не ми е и нужно.
Ниската самооценка пречи на човека да даде най-доброто от себе си. Комплексите винаги са вредели, не откривам нищо ново. Щипка вяра в себе си е достатъчна човек да пожелае да твори и най-вече да споделя творението. Защото според мен в споделянето е самата красота. Всеки преживява, усеща и се вълнува по различен, уникален начин от самото творение. Не е нужно да се знае какво е искал да почувстваме самия автор. Та ние не сме авторите на своите творби. Минават през нашето сито, филтър, но не ги създаваме ние. Ние сме преносител на божественото откровение за нас хората. Лутайки се в лабиринтите на живота всеки открива за себе си своите истини. Натрупва опит, който го прави такъв, какъвто е. Душевността му се отпечатва недвусмислено в творбите. Но... Авторът според мен не е самия човек...
Радвам се, че намерих за себе си нещо, което когато правя се чувствам щастлива. Мога да го споделям. Красиво е, когато идва от най-дълбоките и неподозирани дори за мен кътчета на душата. Но са от там...Дълбоко  заровени чувства и мисли. Изплуват в танц, където" думите се обичат"/Левчев/.