беше утрото бяло когато ме срещна
и всички птици си имаха крила
а морето наистина бе до колене.
Взема ме в мечтата си чисто бяла
изрисува ме с най-нежния цвят
но аз исках да ме видиш и черна
и тогава да си построиш своя храм.
Посрещна с усмивка всеки мой грях
и продължи да градиш тухла по тухла
осмелих се да погледна в твоя храм
а там кротко седеше Бог и се усмихваше…
Няма коментари:
Публикуване на коментар