търсеше нейде големия свят
седнахме двама на пейката в двора
и се умълчахме, то болки много на този свят.
Дадох му вода, да утоли устата
а после го приканих да поговорим за големия свят
две души навели се, всеки гледа в земята
и се чуди за какво му е да е жив точно сега.
Пътят прашен, вятър с прахта си играе
и толкова посоки чертаел е Бог
мълчим каква по-голяма тегоба да си кажем
и знаем, че пътя е само избор един.
Покрай мълчанието станахме си близки
усетил болката станах по-жив
станах и с пръст посочих му пътя
а той се усмихна-изборът всъщност никога не е бил наш….
Няма коментари:
Публикуване на коментар