Очи към същественото

Можеше. Можеше да спре да мисли за него. Просто бе въпрос на скапано време. А пък и нямаше вече да влиза в интернет. Голяма работа. Като че ли бе правена в интернет. Нямаше. Нямаше да мисли за него. Запали цигара и отпи голяма глътка вино. Никой нормален човек не пиеше вино посред лято, но тя не бе от нормалните. Никога не бе била. Беше само въпрос на отиване при някой психиатър и щяха да й лепнат нещо. Усмихна се. Спомни си как като малка родителите й я мъхнеха по псилози заради странните й писания. Обичаше да пише. никога нямаше ясна идея за какво ще пише. Сядаше и думите валяха. Така и не издаде нищо. Не й се занимаваше с цялата суетня. Нямаше да мисли за него. Той бе единствения човек, който видя у нея едно огромно, лудо сърце и не бе впечатлен от невероятната й красота. Тя отлагаше пускането на камерата по скайп, защото знаеше, че той щеше да се лепне за нея като всички онези идиоти, които си сваляха гащите само от походката й. Загубеняци.Но той! Когато се видяха по скайп той не говореше възторжено за красотата й, просто я отбеляза и толкова. Имаше нещо в очите му, което я притесняваше ли, и тя не знаеше точно. Нямаше да мисли за него. Защо той не искаше да се срещнат?!? Тя не проумяваше. През дългите шест месеца на разговори по скайп те четяха един на друг своите творби, разискваха екзистенциални въпроси, смееха се на човешката глупост, която срещаха преди всичко у себе си, пееха, пиеха и си говореха за любов. Защо? Защо не искаше да се видят? Сега си спомни онази вечер, когато той я рисуваше с молив и й показа картината. Попита я дали й харесва. Тя не бе виждала подобна красота. Вярно, че косите й бяха по-дълги, а и други малки нещица бяха различни, но тя видя в портрета си не просто жена, а богиня. Този мъж имаше изключителен поглед върху красивото. Улавяше всички нюанси на залеза, всички трепети на човешки лица, които рисуваше, видял ги на улицата. Беше невероятен талант! Тя искаше да се видят. Но той отказа. Тогава тя изпусна всичките си нерви и го нагруби. Каза му, че никога повече няма да говори с него. Нямаше да го мисли. Нямаше. Изведнъж на вратата се звънна и тя се стресна. Не й се занимаваше с никого. Майната им на всички. Звънецът не спираше. Отвори вратата и го видя. Инстинктивно се отдръпна от вратата, за да може той да влезе и тогава забеляза първо несигурната походка. После видя бастунчето. Той. Той беше сляп.