***

Пристъпвам тихо.
Да не Го събудя.
Той ли? Той отдавна спи.
Тихо е.
Никой не буди Бог.
Викът напира и ме дави.
Но никой не буди Бог.
Изтъняли от грижи хора се тълпят.
Не говорят.
Наум сричат някакви слова.
Поглеждам и виждам сълзи.
Хората тук плачат.
Иска ми се да извикам.
Но никой не буди Бог.
Смирение.
Но Той спи.
Не виждате ли?
Отварям очи.
Сънят още е в очите ми.
Влизам в цъквата и Го виждам.
Още стои разпнат.
Не спи.
Оглеждам се.
Всички спят.