четвъртък, 17 юли 2014 г.

Дилема

Беше покрила раменете си с онзи шал. Ароматът от него и напомняше и я ужасяваше. Опияняваше и изтощаваше. Всичко напомняше за снощи. Дори тези вълни, които обладаваха брега и го изоставяха. Но после отново се връщаха. Не можеше да е любов. Кой знае кога едно чувство е точно любов? Никой. Всичките приказки за любовта обаче бяха истина. Обичаше да чете приказки. Вълшебният им свят я разсмиваше и натъжаваше.Те затова са и
истина...Обичаше ли го? Вечният въпрос е този. Не е за яйцето. Изобщо не бе. А когато усетиш, че не можеш да дишаш, когато другият не диша, то си сигурен , че е любов. И после отново се питаш. Защото всичко има край. Тревогата по края и бе навик. можеше ли да се впусне в това? Какво щеше да и донесе? Усещаше, че с този мъж е самата себе си. Дали има по-хубаво от това? Дилемата винаги я имаше. Омъжена с едно дете, тя си мислеше, че е влюбена. Но дали това си струваше?.. Какво може да направи човек за любовта? Малко. Но какво може да направи, за да бъде най-сетне себе си? Всичко. Помнеше всяка секунда от снощи. Не беше се побъркала още. А любовта имаше странното чувство за хумор да подлудява. Взря се отново в морето. То бе себе си и живееше. В истинския смисъл. Всяка имитация на теб води до задушаване на самия Живот. Преструваше ли се с мъжа си? Да.Знаеше ли защо го прави? Не. А можеше ли да промени всичко? Да. Какво е страстта? Тя ли бе най-важното? Определено не. Но за нея бе важно. И човек не бива да се заблуждава, че трябва да седи отстрани и да гледа загасващия огън, а трябва да влезе в него. И да изгори. Защото... всеки знае защо. Никой един миг не си заслужава искрата живот без огън. Трябва да знаеш, че си горял. Трябва да изгориш.
Извади от чантата си лист и химикал и написа:
"Противно на всички очаквания аз ще опитам да бъда себе си там, където досега не съм била. Ако не бъда приета, ще затворя тази страница от скучната книга на своя живот. Страст, любов, лутане, крайности, всичко това е изпитание на душата ти, която иска да бъдеш въплъщение на самия Живот. Погледни тревата, тя няма претенциите да е нещо различно от себе си. За да бъде приета. Погледни, което искаш от природата. Ти, който четеш това знай, че аз току-що поех първата си глътка въздух. Новородена съм. И знам, че първите крачки към себе си са най-трудни. Не към другите. А към себе си. Опитай Живота! Така както аз!"

Тя извади шишето с парфюма си и го изсипа. Напъха листа там и затвори шишето. Захвърли го далеч навътре в морето. Същото това море, което със своя безумен танц и показваше всяка стъпка от предстоящия и Живот.
Погледна последната вълна и се усмихна. Сега можеше да се развика ако иска на средата на плажа. Можеше да танцува като луда и да се смее. Като дете...

Няма коментари:

Публикуване на коментар