Обич

-Обичам те. Толкова. Нямам идея защо. Сигурно няма и защо. Знаеш,Бог е майтапчия. Но ще те опазя от всичко това. А то е огън, братле, огън, който помита. А ти, ти си просто ти. Не търсиш нищо, не искаш нищо. Ти просто живееш твоя си живот. Даам, уважавам те за това.
- Ти не разбираш. Наистина не разбираш. Ако бе се появила по-рано. Само няколко години по-рано. Разбира се, че те уважавам. И ценя. Не можеш да го разбереш, защото искаш любов от мен. А аз мога да ти дам приятелство.
- Да, разбирам. Човек се нагажда. Но аз съм луда по теб!
- Ти си си луда. Аз съм го приел. Остава само ти да разбереш. Любовта ли? Има навика да трови. Не съм искал да стане така. Наистина. Просто бях човечен с теб.
- Но тази ти човечност ми извади душата. Сега тя е гола пред теб. Няма, няма да ти преча. Бъди, бъди щастлив!
- Аз съм и ще съм. Не искам да казвам сега, че будиш съжаление, но е точно така. Обичаш истината , нали? А тя е грозна. Истината никога не е красива. Запомни го.
- Не искам да будя съжаление. Аз съм силна. Ще те превъзмогна.
- Да, сигурно. Но ще ме виждаш у всеки. Ще ме сравняваш. ще ме идеализираш. А това е най-тежко. Аз съм обикновен мъж. Толкова. но ти, ти си склонна да ме видиш. И затова виждаш. Може би ще е грешка. Даже съм сигурен, че е, но аз си имам това, което ми е достатъчно. Истината реже дълбоко. До кост. Свиквай...

- Какво прави човек с невъзможната любов? Помогни ми!
- Живее я. Трябва да я изживееш. После тя си прибира крилата. Ако бягаш от нея, то тя ще те убие. Посрещни ме, такъв какъвто съм-и това ще изтлее в теб. Любовта е смъртна. И аз те обичам, но не в този смисъл. Просто сърцето ми вече принадлежи някому. Не е по-добра от теб. Нито е по-красива. Просто в мен е тя.Не може да се обясни. Ти нямаш вина. Ти, ти си прекрасна! Но сърцето ми, то е просто далеч от теб. Нищо не мога да направя. Живот.
-Разбирам. И знаеш ли защо разбирам? Защото те обичам. Всичкото суетене кой ще направи любимия човек щастлив е просто вик в празното. Щом те обичам, аз искам ти да си щастлив. Не мога да съм в главната роля според всички схващания, но това не е вярно. Признавам ти правото на избор на твоето щастие. И не се надявам да избереш пътя към мен. Ако Бог иска за теб това, то ти ще го получиш. Бог е изкусен кукловодчик. Направлява СЕБЕТО ни. Знам, знам как звучи. Любовта ни е любов. Нито можеш да я разбереш, нито можеш да я озаптиш. Толкова.
- Обичам те, но като приятел.
- И аз, и аз. Но те искам като мъж. И това ще мине. Ние обаче трябва да запазим това. То остава. Не си ли забелязал?
- Знам, разбира се. Можеш ли да се справиш?
-Искаш нещо, което е прекалено висока летва. Ще те лъжа известно време, дотогава, докато не се осъзная. Ще бъдеш ли до мен?
- Ще бъда. Ще ти помогна.
Бог отчаяно крещеше, но нямаше кой да Го чуе. Любовта бе взела вече своя жертва. А обичта, кротко седеше в в ъгъла и чакаше. Да обичаш е различно от това да любиш. Да обичаш се иска душа. Любовта се хилеше. Истерично. Тя бе една наранена душа, която искаше да докаже, че нищо освен любов не е нужно на човеците. Обичта си кротуваше. Знаеше, че в тази война щяха да я убият. Тя бе готова за това. Но Бог имаше други планове.