Мисли за 21

Ден преди 21-заветната дата стоя и си мисля как би протекъл този ден за мен. Всеизвестно стана, че ще преминаваме в по-високи измерения, някои ще останат там, други не. Чета много по темата и може би там ми е грешката. Притеснявам се дали ще мога адекватно да се грижа за сина си тогава. Как ли би ми помлияло на мен, с моята болест можен прилив на енергия, който се очаква. Пише се, че в другото измерение, в което ще попаднем каквото си помислиш се случва на мига. Няма значение добро или лошо. Шизофрениците като мен, неведнъж съм казвала, че когато са в епизод/аз сега не съм/ свързват всички събития и хора, техните думи и действия директно със своята личност. С една дума се намират в центъра на събитията/в тяхната глава е така/. Ако по някаква причина на 21 изпадна в епизод ще ми е много трудно да различавам нормално случващото се около мен, а какво остава за ненормалните и чудни неща, които се споменава, че ще се случват. За това се тревожа. Дали ще съм адекватна да се грижа нормално за детето си. Чувствам се напрегната от очакването на периода 21 и последващите го дни. Къде ще намеря ориентир?
Дано всичко премине гладко и не изпадна в състояние, в което да  свързвам всичко със себе си. Това е много объркващо и изтощително. Когато това ми се беше случило преди година и половина, не можех да разговарям с близките си дори, защото от всяка тяхна дума в мозъка ми започваше верига от свързаности и обяснения, свързани с Бог и това, че аз съм избрана да имам особена връзка с него. Защото много силно го обичах. Много силно. И сега обичам Бог, но тогава беше ненормално много. Когато се сетя за този период от животна си, чувствам напрежение, тъй като не ми се иска да преминавам отново през същото. Дори телевизия не можех да гледам. Всичко там се случваше поради мои усилия в различни области да променя нещата с мисълта си. Исках нещо като реабилитация на Бога. И мозъкът ми си измисли свят, в който всичко което исках аз го виждах как се случва пред очите ми. Мисля си, че тогава съм изпаднала в особено състояние на мозъка ми, повдигнала съм своите вибрации, тъй като в мен имаше голяма и чиста като сълза любов към Бог и синхронностите, които ме съпътстваха са били нещо естествено може би и ако имаше някой до мен , който да ми обясни, да ме успокои, може би щях да възприемам нещата по друг начин. Всъщност аз много настоявах да вляза в психиатрия. Направих всичко, което ми дойдеше на ум това да стане. Когато влязох още в първите дни съзнанието ми се успокои, но аз продължавах да се мисля за център на всичко... Дори имаше период след като излязох от психиатрията, в който продължавах да мисля така. Чувствах се особено значима.
Днес се моля дано събитията покрай 21 не ми донесат отново напрежение и объркване. Дано успея да съхраня себе си такава, каквато съм сега. Защото се приемам и обичам такава. Обичам и другото си аз, онова лудото, защото това е част от мен. Но искам да съхраня себе си такава каквато съм сега. А може би всички ще станем по-добри. Кой знае...




.