петък, 14 декември 2012 г.

Радост

Радост грее в мен и цяла тръпна от възторг и щастие. Детето ми е здраво. Днес отново го водихме на прегледи и се оказва, че може субфебрилната температура да е съвсем обичайно явление. Ще изчакаме до понеделник да видим как ще бъде и тогава ще го ваксинираме. По принцип съм против ваксините и като си беше малък купувахме ваксини, а не слагахме от тези по здравна каса, като малко ми олекваше, че правя най-доброто , което мога за сина си. Има много за и против ваксините. Сега от страх да не се разболее от туберкулоза, срещу която няма именитет ще го ваксинирам. Със свито сърце, но ще го направя. Не мога да си представя да го гледам болен от туберкулоза.
Щастлива съм, огромен камък падна от плещите ми. Заведохме го на два прегледа, единия от които беше частен. Платихме си, но си излязохме спокойни, че детето ни е здраво. Ако трябваше да разчитам на личните лекари, още щях да се тревожа какво му има.
Щастие, щастие, щастие. Това изпълва съществото ми. Иде ми да полетя. Желая на всяка една майка да изживее щастието от това да знае, че детето и е здраво. Сега го гледам и не мога да му се нарадвам. Е, има проблем с хранителна алергия, но засега проблема го няма, ще видим по-нататък. Ще се тревожим и за това. Но сега никакво тревожене, а само щастие и радост. Обичам детето си. Обичам ви и вас, тези, които четете моите драсканици. Искам да благодаря на всички, които в трудните моменти ми подадоха ръка и бяха до мен, духом. Някои ми изпращаха светлина и обич, към мен и детето ми. Никога няма да забравя това. Знам, че това бе изпитание, през което трябваше да премина...



.




Няма коментари:

Публикуване на коментар