Медитация...може би

Тишина. Чувам само себе си. Отдавна майка ми не беше вземала сина ми/прави го рядко, обикновено и аз присъствам, и то за час-два/ и аз останах за малко сама. Сама със себе си.Чувам мислите си. Минават през мен, не им обръщам внимание. Всяка се преструва на ужасно важна. Умът ми работи на пълни обороти и не спира да кове мисъл след мисъл. Опитвам се да се отпусна и да се съсредоточа върху дишането си. След време мислите намаляват, но все още ги има. Съсредоточавам се върху паузите между тях. Там е моята същност. Тишината там е прекрасна, пълен покой. Когато съм разтревожена за нещо сеопитвам да се съсредоточа върху дишането си. Това също накъсва потока от мисли. Мислите, това илюзорно"аз", което се представя за нас. Отпускам се още и още. Почти няма мисли. Тук-там една-две. И пак ужасно важни...
Но аз дишам тишината между тях и това ми носи невероятен покой. Опитвам се да медитирам. Отдавна не съм го правила, защото се страхувах да не ми стане пак нещо. Но сега отново искам да послушам тишината и това, което съм аз в действителност. Усещането е прекрасно. Колко е хубаво да се освободим от потока от мисли. Послушайте тишината извън вашите мисли, тя идва от вашата същност и това сте вие. Покой. Не трябва да се насилвате за нищо, особено да махате мислите от главата си, да ги пропъждате. Не. Просто ги оставете свободно да преминават през вас. Напълно без мисли на мен ми се е случвало преди, на няколко пъти.
Екхарт Толе в "Гласът на покоя" казва: Покоят е вашата истинска същност. Какво е покоят? Онова вътрешно пространство, онова съзнание, в което думите на тази страница се възприемат и превръщат в мисли. Без това съзнание не би имало възприятие, нито мисъл, нито свят. Вие сте това съзнание, приело формата на човек. Когато загубите връзка с вътрешния покой, губите връзка със себе си.Когато загубите връзка със себе си, изгубвате себе си в света. Вашето най-съкровено себеусещане, усещането за това кои сте,е неделимо от покоя. то е онова АЗ СЪМ, което е по-дълбоко от името и формата. Еквивалентът на външния шум е вътрешния шум на мисленето. Еквивалентът на външната тишина е вътрешния покой. Когато край вас има тишина, послушайте я. Просто я забележете.Обърнете и внимание. Вслушването в тишината пробужда вътрешния покой,защото само чрез покоя може да усетите тишината."
На мен медитацията или това , което правя ми носи покой. Това исках да споделя.


.