Изглежда сама съм повикала това преживяване в живота си.
Ето цитат от книгата, която чета " Поискай и ще ти бъде дадено Как да осъществим желанията си" Естер и Джери Хикс:
Получаваш това, за което мислиш, независимо дали го искаш. Ако нещата , които искаш преобладават в мислите ти,житейското ти преживяване ги отразява.Когато мислиш за нещо, ти сякаш планираш бъдещо събитие.Когато си благодарен, ти планираш. Когато се тревожиш, ти планираш./ Тревогата е използване на въображението за създаване на нещо, което не искаш./. Всяка мисъл, всяка идея, всяко Същество и всяко нещо са изградени от вибрации, и когато съсредоточиш вниманието си върху нещо, дори и за кратък период от време, вибрацията на твоето Същество започва да отразява вибрацията на онова, към което насочваш вниманието си. Колкото повече мислиш за него, толкова повече това, което му е сродно е привлечено към теб.Този процес ще продължава да се усилва до момента, в който излъчиш различна вибрация. И когато го направиш, започваш да привличаш неща, които съвпадат с новата вибрация.Нищо не може да се появи в житейското ти преживяване, без ти да си го поканил с мисълта си. Желанието ти за по-добро финансово положение не може да се сбъдне, ако често чувстваш завист към доброто материално положение на съседа си, защото вибрацията на желанието ти и тази на завистта са различни." И т.н.
Всички ние творим и няма нищо, което да преживеем, без сами да сме го повикали чрез мислите си. Книгата е полезно четиво според мен, но всичко е въпрос на нагласа и разбиране на това как е устроена Вселената и дали всички тези неща не са просто още една проекция на ума, в опит да се обеснят по някакъв начин нещата, които самите ние като човеци не можем да си обясним. И до вяра, особено до вяра. Интересното е, че вярата е много мощна сила и когато истински повярваме в нещо, то става истина за нас. Защото вярваме в него. Така че няма лошо ако повярваме в тези думи от тази книга и не започнем да творим нещата в живота си.
Аз определено не съм името си, професията си и т.н. социални пришивки, зная само, че съм нещо повече от това, повече и от вечно бъбривия ми ум. Опитвам се да наблюдавам мислите си и на моменти осъзнавам, че това са просто мисли , идващи незнайно от къде, но сякаш не идват от мен. Не идват от това, което съм. Това е пътя, всъщност. Осъзнаването , че не сме нашите мисли. После ако истински сме наблюдавали мислите си , когато си зазадем най-важния въпрос" Кой съм аз?", би трябвало да получим отговор отвъд ума, от нашата същнаст. Все пак аз винаги уведомявам, че съм със шизофрения, нещо като допълнителен етикет, та хората да могат да се ориентираат за мен... Желая ви да намерите отговор на въпроса" Кой съм аз?" и да започнете да живеете по-пълноценно, истински. Обичам ви.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар