Его

Днес съм решила да бъда докрай откровена и да разкрия частици от себе си, които искам да променя .Започнах да осъзнавам някои неща за себе си. Първо забелязвам, че съм пристрастена към Фейсбук. И преди години имах такъв период, после следваха 7-8 месеца, в които изобщо не влизах там, струваше ми се безпредметно. Но сега забелязвам, че вниманието ми предимно е насочено там. Говорих се една приятелка за това, и тя ми каза, че това не е пристрастяване, а просто когато нямаш приятели в реалния живот копнееш за вразка с други хора. Но аз забелязвам и нещо друго. Поведението ми във Фейсбук се ръководи от моето его. Искам да бъда оценена и да получавам внимание. Говоря за егото, без да намесвам психологията, където това понятие за его е различно, а  и аз не разбирам от психология. Аз чата учения на духовни учителикато Екхарт Толе и възприемам неговото определение за его. А то е:
"Умът търси непрестанно не само храна за мисълта, но и храна за своята идентичност, за своето себеусещане. Така се появява егото и то постоянно се самовъзпроизвежда.Когато мислите или говорите за себе си, когато казвате "аз", обисновено имате предвид "моята личност и моята история". Това е Аз-ът на вашите симпатии и антипатии,страхове и желания, , Аз-ът, които никога не остава задоволен за дълго. Това е умотворна представа за вас самите, обусловена от миналото и стремяща се да се осъществи в бъдещето.Себичният Аз винаги търси. Търси едно или друго, което да добави към себе си, за да се почувства по-завършен.Когато живеете чрез егото винаги свеждате нсатоящия момент, до средство за постигане на някаква цел. Живеете за бъдещето и когато постигнете целите си не сте удовлетворени-или поне не за дълго. Завистта е страничен продукт на егото, което се чувства наранено, ако дугиго се случва нещо хубаво, ако друг има повече, знае повече или може повече от вас.На всяка конструкция на себичния Аз е присъща нуждата от съпротива и изключване, за да се поддържа чувството за отделност, от която зависи оцеляването му. Така се получава "аз" срещу "другите, "ние" срещу "вас. Когато мисълта поглъща изцяло вниманието ви, това означава, че се отъждествявате с гласа, звучащ в главата ви. Тогава в мисълта се влага чувство за самоличност. Това е егото, сътворен от ума Аз. тази ментално изградена самоличност се чувства непълна и несигурна. Затова страхът и желанията са преобладаващите в нея емоции и движещи сили.".
Възможно е просто, защото нямам приятели в реалния живот, затова да търся контакти във Фейсбук и да искам да бъда заобиколена от интелигентни хора и  да спечеля тяхното уважение. Но после все искам пак и пак да спечелвам уважение, все не ми е достатъчно. Винаги съм се старала да общувам с мъдри хора, защото само така мога да се развивам. Но не зная дали не е това отново залитане на егото ми. С какво ще стана по-значима? Знам отговора на този въпрос, но и тук не случайно съм сложила бутонче за гласуване/харесване/ именно поради радостта, която изпитвам, когато някой е харесъл написаното от мен. А можее би това е чиста радост от факта, че аз не вървя п о пътя си сама и има съпричастни към мен хора. Търся ли внимание или не? В това е въпроса.Каквито и да са отговорите на поставените от мен към мен въпроси съм решила да се преболя с моето его и да бъда автентична. Такава каквато съм, приемайки и обичайки се точно такава. Но бих искала да не се интересувам от преценките на другите хора. не искам това да има значение за мен. Искам да ми стига удовлетвореността от това, че творя, макар и аматьорски.
Решила съм да присъствам във Фейсбук, иначе ще се лиша от всякакви контакти с хора, но ще споделям нещасамо след като съм си задала въпроса " Защо го правя?" И ако отговора е: защото така ще бъда оценена, харесвана и ще се издигна в очите на другите, няма да го правя. Като за начало само ще наблюдавам. Само тогава, когато ми идва да споделя нещо и това идва от душата ми или от чисти помисли , само тогава ще го правя.
От 21 декември насам съм доста напретната и не зная защо е така. Когато се опитвам да живея в Тук и Сега, напрежението пада. Но за това трябва да отдавам цялото си внимание на това, което правя в момента. Без да обръщам внимание на мислите в главата си. Между другото ,когато отдавам цялото си внимание дори като мия чинии, извеснъж за кратко потокът от мисли спира за кратко. Това е духовна практика, взета от книгите на Екхарт Толе. Действа. Засега ми се получава.
Това е , което исках да споделя и бях докрай откровена, аз съм такава, не обичам да се представям за друга. Аз съм такава, каквато съм. Исе обичам такава, но няма нищо лошо в това да се преборя с егото си. Така ще бъда автентична. И нещастието ще си отиде.

.