Очакване

Вървеше без посока, просто така. Вятърът рошеше дългите и коси и те залепваха за чаровното и лице. Отмяташе ги с нежелание, все едно и беше как изглежда. Преди време не беше така. Все се контеше, искаше да бъде впечатлителна, очарователна, където и да идеше. Сега не бе така. Вървеше. Стъпките и плуваха в локвите дъжд, който така и не спираше вече втори ден. Видя едно кафене. Реши да влезе и да изпие едно кафе. Какво пък. Влезе, прибра мокрия си чадър и седна на една от свободните маси. Кафенето не беше пълно, тук-там имаше по някой и друг посетител, може би и те  като нея губеха време или просто така...
 Поръча си дълго кафе. Знаеше, че е по-вредно така, но така пък по-дълго щеше да се наслаждава на времето с любимота си питие. Не и се разрешаваше да пие много кафе, изнервяше я. но си позволяваше по малко. Тъкмо отпиваше от кафето си, когато към нея се приближи мъж на около четирсет. Красив мъж.
-Здравейте! Извинете, мога ли да седна при вас?-каза мъжът.
Тя първоначално се стъписа. Откъде-накъде ще сяда при нея. Места колкото искаш. Но после си каза-какво пък толкова.
-Седнете, моля!-каза тя и го погледна. Наистина бе красив мъж облечен добре, някакси не вървеше с място като това.
-Извинете за въпроса, но чакате ли някого? Между другото казвам се Румен. Приятно ми е.
-На мен също ми е приятно, казвам се Лара. Ами пия кафе. Обичам кафето. А може и да чакам, кой знае...
Неусетно те започнаха да разговарят за дъжда навън, за шантавата обстановка в цялата държава и най-после заговориха и за себе си. Румен и разказа, че е в града по работа. Скучно му било. Какво можело да се види в града.
Лара му каза какви развлечения имаше, но му обясни, че тя всъщност не посещаваше тези места.Обичаше да си стои в къщи. Не, не работи. Сложно е. Предпочита да не говори за това. Минаха цели два часа, а те продължаваха ли продължаваха да разговарят. Лара се смееше на шегите на Румен. Беше и приятно.
Изведнъж Румен изтърси:
- Знаеш ли, много бих искал да ме придружиш в моята стая в хотела . Много бих се радвал да си говорим още. Ако нямаш нищо против.
Лара се замисли точно за миг и неочаквано му отговори, че ще дойде. Можеше и друг път да почака това, което чакаше в това кафене...
След час те се любеха страстно. Лара не влагаше никакви чувства, просто изпитваше страст  и възбуда от неочаквания секс с непознат мъж. Хареса и.
След като всичко свърши, тя запали цигара и бавно издиша дима. Каза само едно: Благодаря ти!
-Защо?-каза Румен.
-Просто така. Имах нужда от такова преживяване. Няма да разбереш. Не ме приемай сериозно. Аз съм дотук. Сега ще си вървя и едва ли някога ще се срещнем отново. Всичко добро ти желая!  На добър час!
-Разбирам, но чакай, кажи ми поне какво или кого чакаше в онова кафене?
- Аз ли? Аз чаках самата себе си...


.