Днес

Най-истинската ама най-истинска е любовта между родителя и детето. Днес притисках малкото телце на детето си до себе си и не виждах по-прекрасно чувство от това. Има здравословни проблеми, но затова не искам да мисля сега. Сега искам да му кажа колко много го обичам и как няма нищо по-важно от него за мен на този свят.
Денят днес е прекрасен, усмихвам се на дребните неприятности и си ги отработвам спокойно, защото знам, че хубавото най-сетне иде. Винаги след големи тревоги следва хубавото. Чакам го с нетърпение. Днес исках просто да седна и да напиша как се чувствам-изпълнена с живот и благодарност към Бог за прекрасния му дар към мен-Животът и прекрасния ми син. Студът отвън ме приканва да се сгушвам по-често в сина си край печката и да му пея от любимите му песнички. Пита ме кога най-после ще дойде онзи голеемия сняг, когато ще се бием с топки и ще правим снежен човек. Казах му, че и това скоро ще стане. Моля се на Бог да се разбере най-сетне защо има субфебрилна температура от три седмици и да може здрав да отиде на тържеството в детската градина. Вчера учителката ми се обади да ми каже, че неговите снимки за календари са били най-хубавите... На мама той...
Обичам тихото и студено време, когато сме всички край печката и четем книжки. Е, условията в които живея не предполагат отопление във всички стаи, но и в една дядова ръкавичка се чувстваме прекрасно.
Вярвам, че силната ми любов и вяра в доброто ще надделеят и най-сетне и при нас ще дойде здравето и то за постоянно.
Обичам да пиша тук. Светът пред погледа на шизофреничка като мен е такъв-самотен, на моменти щастлив, но най-вече самотен. Понякога ми е тъжно, че няма с кого две думи да си кажа, но какво да се прави , един ден и това ще се промени. Смениха ми лекарствата, сега пия антидепресант, от който се усилват симптомите на параноидна шизофрения. Това е проблем по принцип, но засега съм добре. Иначе нямаше как да парират огромната ми тревожност. Нямам време да чета любимите си неща по езотерика, тъй като съм непрекъснато със обичния ми син, но като се разбере какво му има и оздравее, ще тръгне на детска градина и ще мога да попрочитам по малко.
Денят е прекрасен. Днес е празник. Да сме живи и здрави всички, които някога сме се докоснали до студенските скамейки. Нищо, че аз едва ли някога ще съм преподавател по Биология и География. То днес в България кой ли ти се занимава с това, което е учил.
Честито на всички празнуващи днес. Днес за мен Слънцето е озарило душата ми и се чувствам прекрасно. Нека с всички бъде така. А вие как сте?


.