...

Разбрах, че по която и друга пътечка да поемеш в крайна сметка ти си на същия път. Твоя път. Който ще извървиш. Няма бягане. Аз например бягам от конфликти. По няколко причини. Една от тях е , че конфликтите са против съществото ми. Но е трудно да повярваш, че има и такива хора, които не обичат конфликти. Имам и други причини и те са свързани с психиката ми. Трябва ли човек да бяга от конфликтите? Или да постави чавека "на мястото му"? Кому е нужно някой да бъде поставен "на мястото му"? Аз не правя така. А може би трябва. Не знам. Имам много да уча за живота. Във взаимоотношенията ни с другите ние успяваме да видим и някой наши страни, които преди са били "скрити" за нас. За това взаимоотношенията са важни според мен. В тях ние израстваме. Научаваме уроци. Може би постъпвам грешно като бягам от конфликти... Но то е като да вървя срещу себе си. Трудно е и това да се повярва. Засега не намирам отговор на този въпрос. Откривам нови неща за себе си. И друг път съм се опитвала да избягам от конфликт, но той само се задълбочи... Не ги обичам, конфликтите. А може би трябва да се включа в конфликт и да разбера докъде ще стигна. Въпреки, че знам, че няма "прави" и "криви" хора. Всеки гледа от собствената си камбанария. Излишно е да спориш. В спора не се ражда истината. Можеш по други начини да покажеш "правотата си". Но тя пак си остава Твоята "правота", а не Истината.  Не знам. Наистина не знам. Но поне казах какво чувствам и сега ми е по-леко на душата. Може би блоговете са и за това.



.