Дъжд

Навън вали ситен дъждец. Ромонът се пропива в сетивата ми. Искам да изляза и вкуся от дъжда. Излизам да се разходя под дъжда, без да вземам чадър. Капките попиват в мен. Чувствам благодат.  Съприкосновение с природата. Виждам хора сгушили се под чадърите си, забързани, всеки поел нанякъде. Бързат. Забравили са може би какво е  да почувстваш лекия дъжд.Замислям се, защо хората така са се откъснали от природата. Напрегнат живот, проблеми. Не искат да видят красотата наоколо. Капките дъжд по голите дървета. Дърветата не се съпротвляват, те просто приемат това, което е. А красотата е нявсякъде , стига да искаш да я видиш. Продължавам да се разхождам под дъжда безцелно. Едно пълно сливане с дъжда. Който пречиства. Измива следите, оставени от нас. Въздухът, който дишам е изпълнен със свежест. Любувам се на всичко това и го скътвам в сърцето си. За да не забравя, какво е да си истински свързан с природата. Да живееш пълноценно, като за мъничко забравиш грижи, проблеми. Какво сме ние? Това, което мислим.Още Гьоте е писал че животът е сън.Аз виждам това, което мисля. Аз съм това, което виждам.  А кога ще опозная себе си? Не знам. Навярно докрай ще откривам нови и нови неща. Дъждът си вали. И не се тревожи , че ще намокри всичко. Той просто е. Такъв какъвто е. Като тревата. Тя просто расте. И да бъде стъпкана, тогава се превръща в пътека. Обичам дъжда. Дори, когато вали много силно и аз си вземам чадър, пак го обичам. Обичам да гледам как се стичат капките по прозореца.Обичам да слушам дъжда. Прекрасна синфония.


.