Как конят изгубил свободата си

Купих на сина си една книжка "Приказки с поука". Докато му ги четях за лека нощ попаднах на една приказка, която много ми хареса, както и поуката от нея. Синът ми се опитва да разбере поуката, но след дълги обяснения от моя страна. Ще я споделя, защото винаги имаме нужда от приказки, които ни напомнят за истинските неща в живота и ни карат да се замислим. Ето я и приказката:
"Как конят изгубил свободата си"
"Едно време конят си живеел на свобода-препускал волно напред-назад, а тревата по цялото поле била само за него.Един ден отнякъде се появил еленът, който започнал да пасе от сочната паша. Конят опитал да го прогони, но натрапникът-нали имал големи рога, умело се биел с тях и скоро напъдил коня от полето. Примолил се жребецът на човека да му помогне да изгони елена.
-Ще ти помогна-отвърнал селянинът, -при условие, че и ти ми помогнеш да изора нивата си.
Конят бил толкова ядосан на елена, че се съгласил. Човекът взел една голяма тояга и изгонил елена, а после рекъл на жребеца:
-Сега е твой ред да ми помогнеш.
Конят позволил на селянина да му сложи хомот и да го впрегне в рало. Двамата изорали нивата, но след това човекът така и не пуснал повече жребеца. Принуждавал го всеки ден да работи на полето. Ето как конят загубил свободата си и не можел да препуска на воля, макар че вече еленът не му пречел."
Поука/ в края на приказката е написана и поуката/:
Трябва да внимаваме как посрещаме неволите си, за да не си докараме нови, по-големи неприятности.


.