Художникът своите бои е разхвърлил.
Виждам ги ту светли, ту тъмни
и себе си събирам цвят след цвят.
Ту смела съм и се боря със своите демони,
ту слаба съм и съчувствам си.
В картината често губя се,
всеки миг е с различна боя.
Вихрушки и бури сломяват ме,
но сърцето си чувам да ме зове.
Изправям се и тръгвам нататък,
своите уроци усвоила добре.
Търся в картината боички на щастие,
докато не разбрах, че то винаги до мен е било.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар