Мисли

"Аз правя моето нещо, а ти правиш твоето нещо. Аз не съм в този свят, за да живея според твоите очаквания. И ти не си в този свят, за да живееш според моите. Ти си си ти и аз съм си аз и ако случайно се намерим един друг, това е прекрасно. Ако не, тогава нищо не може да се направи." Фриц Пърлс.
Днес "случайно" ми попадна това във Фейсбук и реших да напиша нещо. Горния цитат съм го срещала и преди, но много често го забравям, а е хубаво да го помня. В стремежа си да не обидя някого понякога влизам в неговия филм и играя роля.  Тази роля обаче ме кара да се чувствам странно, у мен има вътрешна борба, защото просто вървя срещу себе си. Много често се вкарваме в разни филми и разкази на други хора, играеки роли, всички го правим. Нека вдигне ръка този, който не го е правил поне веднъж. Всеки върви по свой път, който е единствен , неповторим. По пътя се срещаме с други индивидуалности и често пътищата ни така се преплитат/особено ако има сблъсък на егота/, че неусетно се вкарваме изцяло в чужд за нас път. Тогава губим себе си.Всъщност това става част от нашия път и ние научаваме, ако можем урока си. Стига да проумеем кои сме и да се върнем към себе си. Иначе просто с тази ни чужда за нас роля все повече се оплитаме и отклоняваме от нашия истински път. Аз наскоро реших да отстоявам да бъда себе си, независимо от очакванията на другите за мен, които може и да се обидят.Но това съм аз. Неповторима личност, уникална. Какво пък ако другите се обидят, че не живеем според очакванията им? Ако са с пробудено съзнание и осъзнали своето его, те ще разберат. Ако ли не, то нищо не може да се направи...



.