аз вече се уморих.
Очаквания на този и онзи,
ме пречупват, грабят от мен.
Сваляйки маските ще бъда заклеймена.
Ще бъда обявена за безумна.
Защото тъй е прието.
Така се редят нещата.
Маски с маски се срещат
и "говорят" си уж през сърцето.
От толкова маски забравих себе си.
Коя съм, аз вече не знам.
Но ако смъкна оковите на рамките
ще бъда птица с криле.
Свободна. Дишаща любов.
Решена съм. Свалям маските.
Кой ли ще остане до мен...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар