Ежедневие

Отдавна не съм писала тук. По няколко причини. Една от тях бе, че просто нямах клавиатура, но още се намират добри хора, които помагат в нужда и сега съм с подарена клавиатура. Напоследък около мен се случват неща, които следват естествения си ход.Има много негативна енергия около семейството ми и мъжът ми и детето ми са болни. Получихме известие от съдия-изпълнител, в което се посочва, че запорират сметките на майка ми, която е наш поръчител и следва опис на имущество. Това писмо получихме с 15 дни закъснение, а в него пише, че имаме 14 дневен срок да внесем сума, за да не се запорират сметки. В дома на мъжът ми, в един далечен град, където живеят родителите му се е получило някакво писмо, но хората не могат да го прочетат, опитвали са се да се свържат с нас, но те са много възрастни и едва боравят с телефон.Както и да е. Стигнахме дъното. Мъжът ми, въпреки, че е на антибиотици, работи, за да осигурим средства за препитание, за съдия-изпълнителя н за майка ми. Родителите на мъжът ми помогнаха за първата вноска. Не знаем какво е писмото , което сме получили в дома на родителите на мъжът ми, но трябва да са повече от едно-едно за покана за плащане, друго за покана за съд и третото, кжето получихме с 15 дни закъснение,  което ни върза ръцете. Всичко си има причина, далеч съм от мисълта, че над нас тегне нещо лошо и просто така ни се случват нещата. Причините са много дълбоки и ние с разума си не можем да ги осмислим добре.Не говоря за банката, я че става вече почни немъзможно да живеем. Въпреки всичко аз не съм загубила присъствие на духа и се надявам нещата някак си да се подредят. Ще опитам надомна работа, работа с интернет, но не знам при последната дали изобщо плащат.Мъжът ми иска да почна работа само проблема с детето си остава-кой ще го взема от детска градина, кой ще го гледа като се разболее.Засега ще пробвам с работа от в къщи. Светлината е тук, просто сега не е видима. Не губя кураж, нито вяра в добрия изход на нещата. Да сме живи и здрави, това си пожелавам, другото ще се нареди някяк си.


Радост моя,
ти чукаш на вратата,
но не стигаш до моите уши.
Тревога и болка в мен живеят
и само сърцето да те чуе може.