...

Имам чудесен повод да пиша. Махнаха запора на парите на майка ми и сега се диша леко. Що молитви съм изпратила към Бог нещата да тръгнат на добре. През цялото време не губех увереност , че все нещо ще се случи и нещата ще се променяг. Благодарна съм на всички, които се молеха с мен. Те си знаят кои са. Сега трабва да си намеря работа, но и трябва да се преборя с нашите, които не ми позволяват да работя. Ще трябва и детегледачка за детето ми. Ще се наредят някак си нещата. Вярвам в Бог и в силата, която ни изправя на крака всеки път, паднали немощни от беди.Вярвам, че след всяко зло иде добро. Просто баланс. Разликата е във времетраенето на нещата-зли или добри. Ще ми е трудно. Но на кой не е. Важното е първата крачка-тя е най-трудната.

Стоя си пред празния лист
и дума не иска да излезе.
Все премислям-какво би било добре
да кажа на Бог, че го обичам!
Обичам да се будя с изгрева нов
и свежи сили за живот да имам.
От щастието искам на всички да раздам
обратно аз знам, ще получа.
Защото що е с любов дарено и от сърце
то връща се от други посоки, но винаги намира те теб-
ти който щедро раздавал си любов.



.