Неволи на една безработна

Не съм предполагала, че в един голям морски град ще има такава голяма безработица. Обяви за работа има само за комплексите, сезонна, още от сега, а другите обяви се броят на пръсти. Изумена съм от отношението на бъдещите работодатели, които направо се подиграват с бедния безработен. Не се съобщава по телефона работно време, нито заплащане. Ако това стане то едно от двете липсва. Щеш не щеш даваш 5 лв за транспорт, само за да разбереш на място, че работното време е до  21:30 или 22ч. Днес въпреки това аз отидох на обява, без да знам нищо, само адреса. Направих си сметката , че и с последния автобус ще мога някак си да се прибера. Но на самото интервю, където чаках 2 часа, за да се появи работодателя ми беше казано, че не става въпрос за този магазаи, за който мога да се прибера, а за друг, до който трябва да сменя два автобуса и също така нямам с какво да се прибера в моя град. Иначе бях одобрена. Попитах защо не съобщават за какво става на въпрос по телефона, отговориха ми, че такива неща по телефон не се обсъждат. Да не говорим за ограниченията за възраст. Хората над 40 да си гледат работата.Че и над 30 в повечето случаи, но аз обеснявам, че изглеждам на 30... Обстановката е такава, че в борсите е пълно с безработни, работа няма, а работното време е такова, че трябва да си кон, за да издържиш. Аз кандидатствам за всякаква работа , но за сервитьори не поглеждам, че нямам години и външност...Изобщо положението никак не е розово. Не мога да си представя как е в по-малките населени места, всъщност мога-там ти трябват връзки и то големи. Наблюдението ми върху безработизата в момента в голям град е следното-положението е повече от критично. Като че ли всичко е замряло. Застинало. Няма движение. Пустота. Дано нещата някак си да се променят!
Иска ми се да напиша и нещо друго, за детето ми. Когато разбра, че ще има бамачка и мама няма да я има още същата вечер сънува как мама била изядена от синозавър и я няма вече. Интересно как детската психика смила факта, че мама няма да е вече наблизо. На същата сутрин мен ме нямаше и той се е събудил сам, а баба му бе в нейната къща, чакаща да стане време да го събуди. Плакало, плакало детето и накрая голо отишло при баба си. Бог го е опазил, че не е настинал в този студ да реве навън за майка си. Но какво да се прави. Ис това ще се свикне. Нали всичко го правя за един по-добър живот. За един по-добър сън, както казват толтеките:

Толтекът е майстор на любовта

майстор на духа,

някой, който всеки момент,

всяка секунда твори най красивото изкуство –

изкуството на сънуването.

Животът не е нищо друго освен сън,

и ако ние сме майстори,

тогава ще сътворим нашия живот с любов,

и нашите мечти ще се превърнат

в шедьовър на изкуството.

.