...

Една моя приятелка, чието мнение много ценя ми каза веднъж да не превръщам блога си в дневник на една шизофреничка. Въпреки това искам да напиша нещо, от което съм меко казано възмутена. Покрай оставки на правителства, протести и т.н. височайшата здравна каса вземала та решила лекарството ми за шизофрения вече да не се поема от нея, а да си доплащам всеки месец по 100 лв. Предполагам, че хората, взели това решение не живеят в България иначе щяха да знаят, че с инвалидна пенсия от 115лв, няма как да извадиш 100 за лекарство. Така ще да е. Досега здравната каса поемаше изцяло лекарството, но вече не.А аз го приемам от година и половина, безплатно. От няколко дни съм без лекарство, тъй като чаках окончателното решение на касата. Е, днес се разбра, какво е то. От аптеката ми обясниха да проверя следващата седмица можело да има промяна. Сега, аз съм "добре", няма проблем да стоя без лекарство, въпреки, че самото лекарство не се спира току така. Но какво става с бедните хорица, които не са "добре", как ще чакат ? Всеки месец в началото здравната каса определяла за кое какво ще плаща. Не знам това дали е съвсем новичка приятна практика. Добре, ще си взема ново лекарство. Но от другите лекарства вдигам / и не само аз/ един хормон, който обърква много неща в организма ми, някои от които налагат спиране на лекарството. Това, което приемах досега е възможно най-изчистеното , без странични действия/поне не видими/ и от него не се вдига този хормон. Има и още едно, но от него някои са вдигали въпросния хормон.Но не се знае всеки месец дали новото лекарство, което ще взема няма пак да се доплаща. Лекарствата за шизофрения са много скъпи.Ето ти един допълнителен стрес-в началото на всеки месец тръпнеш в очакване колко ще платиш този път. Сега ми предстои смяна на лекарството , тъй като нямам възможност да извадя 100 лв за моето, от което се чувствам добре. Но и това не става лесно.Моето лекарство също така е за пациенти в ремисия, каквато съм аз, така, че е трудно да се определи какво лекарство да ми се даде, което уважаемата здравна каса да плати и от което да не вдигна хормона.Това е с две думи.Не ми се мисли за хората, които са с други здравни проблеми и които наистина се нуждаят от лекарствата си, те как се чувстват. Как тръпнат в очакване в началото на всеки месец? Все повече се убеждавам, че в България няма нищо нормално.


П.П. Току-що разбрах със сигурност, че лекарството ми ще се доплаща от пациента. Това е положението.



.