Позабравени умения

Когато дълго време не си рабоатил, просто губиш от уменията си. Те са някъде в теб, особено качествата ти, с които се раждаш, дарби, но са натикани навътре в теб и е трудно да се покажат. Не съм работила шест години и вчера бях на пробен ден в магазин на голяма и известна верига магазини  за детски облекла. Заплатата беше 900лв. Очаквах, че и изискванията ще са големи, но точно там ми е силата-в осъщеуствяването на продажбите. Имам търговски нюх, дарба да убеждавам,да се харесам на клиента, та той да ме допусне да продам. Къдетоа и да съм работила винаги са ми казвали, че имаям голям талант в това. Е, вчера се оказа, че не съм във форма. Отидох в 11ч и до обяд трябваше да нау,ча наизуст един кариран лист с размери, цялата стокая в двете зали на големия магазин и да почвам да продавам, като клиента трябва да си тръгне с 2-3 неща задължително. Е, в краен случай с 2, тъй като имало дребни неща, които мога да предлагам. Изпитаха ме-отговорих правилно. Продадох, но само една блуза, тъй като стоките са скъпи и клиентката много се притесняваше от това. Просто не искаше друго. За местото се борехме няколко човека едновременно в различните магазини и се оказа, че в друг магазин към 15ч вече бил избран някой. Забелязах у себе си, че стоенето в къщи толкова време и липсата на социални контакти е довело до обедняване на речника ми, уменията ми за продаване не са на същото ниво. Много се притеснявах от това, че не съм казала, че съм с психично заболяване. Това ми изигра лоша шега. Притеснението ми бе пълно. Винаги и навсякъде съм била честна и открита. Тези ми качества бяха много ценени. Не можех да се примиря с факта, че лъжа, крия.И какво ще стане като се разбере, а то щеше да се разбере, понеже от ТЕЛК пращат писмо до работодателя при сключване на трудов договор.Какво щях да обеснявам? Но по моя преценка ако бях казала в началото изобщо нямаше да бъса допусната до пробен ден, както вече се случва .Изобщо, пред голяма дилема съм. Това, което ти е дарба, то си е в теб. Знам това. Но забелязвам, че и паметта ми вече не е на същото ниво. Загубила съм тренинг.Една приятелка ми каза, че това не е от болестта, а просто съм позабравила нещата от липсата на тренинг.Дано да е така, защото съм много разочарована от себе си. Преди време правех по няколко неща наведнъж, все умствени операции, имах остър и бърз ум и много добра памет. Не зная, може би притеснението от това, че крия болестта си ме кара да се чувствам неуверена и неспокойна.А за работата за чистачка нищо не стана-просто това е било начин ромът да ме кара да пия кафета с него и т.н. Началникът му си избирал лично жените на по кафе и бил как да се изразя... женолюбец... Баща ми не издържа и го оправи набързо по телефона. Такива неща около мен. Ще искам от психиатъра да ми отмени следващото явяване на ТЕЛК, защото никога не мога да си намеря работа. И без това ще пия лекарства още по-малко от година. Не се водя на отчет, не съм диспансеризирана. Винаги на интервю ми идва да кажа истината, но в къщи всички около мен ме карат да не го правя. Пробвала съм. Е, само един път ме одобриха въпреки заболяването ми, но обявата им още тече вече три седмици... Да бъда себе си, или да не бъда? В това е въпроса.



.