За свободата ми...

"Когато се освобождаваш от това, което не си, ти ставаш това, което си." Това прочетох днес във Фейсбук при една приятелка. Не зная кой е автора, може би и тя самата. Замислих се.За това което към и за правото ми на свобода да бъда себе си.Семейството ми не ми позволява да изразявам себе си пред хората, такава, каквато съм, във Фейсбук и т.н.А каква не съм? Не съм като повечето около мен с традиционно мислене, не съм затворена като кон с капаци към новото, не съм луда...Аз нося свободата на Духа в себе си и ми е трудно да съм птица в клетка.Искам, но не мога да изразявам мислите си, вярванията си, мечтите си, стремежите си пред другите, защото срещам силен отпор от страна на родителите си, загрижени за "слабата" ми психика. Когато свободно изразявах себе си на публични места не оценявах свободата. Сега обаче тя ми липсва. Каква съм аз-Птица, рееща се сред облаци от Любов и желаеща страстно да дава.Мисля си, че хората не оценяват свободата, когато я имат.Имам много тираничен баща, който няма да се поколебае да се саморазправи с мен физически, както и да ме изгони, ако започвам да споделям себе си пред другите. 
Мъжът ми може би ще замине за Германия, а може би и аз по-късно ще го последвам и ще се освободя донякъде от тиранията на семейството си. Наистина, свободата е важна.Но не го оценяваш, докато не го изгубиш...



.