Размисли...

Вчера почина едно младо момиче от града, в който живея, покосено от рак. Аз не я познавах лично, но можах да я видя скоро преди смъртта и. Сестра ми я познаваше и изпрати колкото можа пари, нужни за лечението и. Въпреки кампаниите по набиране на средства за животоспасяваща операция и концерти за това, парите не можаха да бъдат събрани...Замислих се колко е мимолетно всичко и как един човешки живот може да свърши, защото просто няма пари...
За колко време сме живи... За колко време сме сред хората, които наричаме свои близки, приятели , че и познати...
Клавдия остави шест годишно сираче.Момиченце. Красиво, като майка си.
Не може моето сърце да понесе огромната болка, която изпитва това дете сега...
Замислих се как похабяваме времето си в празни занимания, забравяйки, че най-важното е да казваш и чуваш"обичам те", че най-важното всъщност си остава Здравето...
Пари. Обсебили са живота ни. Загубихме се в тях. Мечтая си за свят , в който ракът е победен, за свят, в който не царуват фармацевтичните компании и техните печалби, та да не се патентоват всички нови открития за лечение на рака.Има ги. Но не достигат до нас. Защото няма печалба от това всички ние, дребните хорица да сме здрави-тялом и духом...
Кратък е животът. Кратки са и миговете на щастие. Ценете ги, когато ги има. Ценете и миговете на страдание-те повдигат Душата ви...
Тъжно ми е.
За всичко около мен. За този погубващ себе си свят, за безумно красивата и интелигентна планета, в която всички ние живеем....
Прегръщам детето и мъжът си и пълня сърцето си с радост и щастие. Нека сме здрави!
 Другото все се нарежда някак си...


.