Когато..

Когато ми е тежко и нещо ме мъчи, тогава се обграждам с хора, от които просто струи Светлина. Няма как да ги сбъркаш. Лъчезарни, с отворени сърца, носещи Любов в сърцата си. Тогава, само от тяхното присъствие, макар и не физическо, аз се чувствам обичана и много, много по-добре. Не позволявам на негативните емоции да надделеят в мен, отработвам ги, разсъждавам върху тях и те постепенно стават незначителни. Тогава те нямат власт над мен. За мен е важно да живея в любов. Студенината ми е чужда , но се опитвам да я приемам от другите хора, когато я срещна. Истина се среща с друга такава. Човек до човек. Две Вселени. Приемам и продължавам напред.Хората сме толкова различни. Всеки носи своята болка, където и да иде. Но у всеки живее Любовта. Просто понякога тя е скрита зад много воали от страх от пренебрегване, погрешни убеждения, прекалено строги изисквания към самия себе си и прочие. Но всички ние търсим топлината от другите. Когато си с отворено сърце, когато носиш любов у себе си, няма начин да не срещнеш подобни хора. Но има и други, различни от нас. Аз ги приемам като предизвикателство, защото всеки според мен среща другия неслучайно. Носи му нещо. Може и да е урок. Кой знае... Обичам да обичам. Може и да съм смешна. Сигурно. Но съм си аз.


.