Не зная дали горното твърдение е вярно, но аз бих го поправила на "Истинския човек не се бои от смъртта и от живота". Когато се разболявах преди три години имах поредица от мистични преживявания и вследствие на тях аз преживях абсолютна готовност към смъртта. Не че съм искала да умирам.Не.Просто бях готова за смъртта. Не чувствах никакъв страх. То затова му викат и лудост. Но интересното е, че сега, когато съм "добре", аз пак не се страхувам от смъртта. В момента пия едни лекарства, на чиято листовка пише като страничен ефект внезапна необяснима смърт...Първата ми и единствена мисъл след това беше, кой ще се грижи за детето ми. Нищо повече. Лекарят ми обясни, че няма от какво да се безпокоя, много хора са пили това лекарство и няма такъв случай, при който да се прояви този ефект. Приех това.Не мога да пия друго лекарство, тъй като за моето "състояние" другите лекарства вдигат пролактина и се обърква менструалния цикъл. Важното за мен е да зная сама за себе си, че искам да живея, но не се страхувам от смъртта. Е, за живота не мога да кажа същото. Оказва се, че аз всъщност се страхувам да живея. В истинския смисъл на думата. Вече не се възприемам като такава, която би се справила с някаква работа, мисля си при възникнал проблем с детето ми как ще се справям и т.н. Преди да се разболея това не беше така. но пак не вземах с пълни шепи от живота. Много хора, както казва една моя приятелка бъркат страха към живота с този към смъртта. Всъщност да живееш истински не включва само да вършиш ежедневните си задължения, да си изкарваш прехраната, а включва и самата радост от това, че си жив. Да виждаш красотата около себе си и у всеки човек, когото срещнеш или до когото се докосваш.Да правиш добрини. Да виждаш доброто у всеки. Да не виждаш грозното, защото, то , особено то е най-доброто ти огледало...Сега с това лекарство, което пия си мисля, че отново съм подложена на изпитание и , че всъщност това е подарък от Универсума, от Вселената, с който подарък аз трябва да осмисля всеки подарен ми миг на живот и да го изживея в цялата му пълнота. Работя върху увереността у себе си. Онази уверена жена, която бях преди някъде спи в мен и чака да бъде събудена. Страховете от провал най-много пречат на истинското ни лице да се прояви.Живота ни има смисъл ако сме свободни да проявим себе си. Да дадем на света най-доброто от себе си, своите скрити таланти, да бъдем автентични, да бъдем свободни. Човешкия живот според мен има смисъл, тогава, когато е свободен. Живота наистина е дар. А най-правилния път в него е този, в който има сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар