В есента.
Листата кротичко ме галят.
Болките нейде си скрих
и бродя сред хората странни.
Любовта ми от джоба стърчи
да я види, може ли някой?
Всеки сбръчкал чело
пристъпва с товара на рамо...
Душата лети ли, лети
към звездите горе в небето.
Там, отдето идваме всички
и там, дето всички ще идем...
Есенни звуци трептят и ме носят
там сред странните хора.
Усмихвам се, вземам листо
вдъхвам му обич неземна
и ето, дете пристъпва към мен
разбрало това, което Нося...
Няма коментари:
Публикуване на коментар