по прозореца бавно валиш
тих шепот докосва ми устните
в мен бавно разлистваш се ти.
Море от въздишки и вопли
есенен бяг на листа
завихрят страстта ми и в лудост
върти се светът покрай нас.
Прегръща ни в своята болка
дива и луда любов
телата ни слети докосват
безсмъртието на Вечността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар