Уютно ми е с мен.
Обичам всяка своя грешка.
С лошите не си играех на война
така и не разбрах кое е кон и кое-пешка…
Някои ме учеха на
морал.
Високомерно сочеха пътя.
В очите ми слепи аз виждах бокал
в който среднощно вино наливах…
Други ме раняваха. До смърт.
Ръката ми от махане се схвана..
Раните заших си във гердан
и броях нощем кървави мъниста.
Добрите думи записах на скала.
Времето не можа да ги затрие.
Имам на кого да кажа две
слова
когато слънцето виновно ще се скрие.
Уютно ми е с мен.
Със всяка фибра на сърцето.
От мене си не ме е срам.
Любовта ми е дадена от Бога.
Смешна съм понякога, о, знам
но затова пък ще се смея аз до
гроба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар