Ще тръгна пак ,онази, другата
пръскаща любов в изобилен цвят
от нея ще взема надеждата,
за един по- любящ , пак от Бога свят.
Другата е кокиче, надвило със обич снега
планински извор, начало на свещена река
любов, тъй чиста като капката сълза
преборила смело всякаква своя тъга…
Ще отида при онези уморени от болка души
и ще им разкажа за Любовта през нейните очи
ще им шептя приказка стара като света,
в която животът е тяхната смела мечта.
После ще се върна към оставащата аз
към своите малки човешки тревоги
ще запаля свещ и ще бъда компас
за Любовта и нейните чудни роли…
Няма коментари:
Публикуване на коментар