Той седна и отпусна криле. Беше уморен. Сред толкова ангели
на небето, трябваше ли точно него Бог да прати сега на земята. Но той винаги
искаше да оправдае другата страна. Не знаеше защо, но винаги му се струваше, че
в лошото има някакъв промисъл, който всички пропускаха. Даже все още не можеше
да повярва, че бе станал ангел. Толкова глупости бе извършил на тая земя,
когато бе човек. Там беше работата, че той не се срамуваше от тях. И тези
криле. Не му подхождаха. Той знаеше, че е така. Но Бог само му се
усмихваше.
Толкова мъка имаше в тези хора, където той бе пратен. Сега
бе пратен при един алкохолик. Бог му заръча просто да иде при този човек. Нищо
не му обясни.
Човекът бе изгубил всичките си спестявания за да връща
дългове по банки, а пък тях бе направил заради пустата мечта на детето му за
собствен дом. Работа нямаше. Не и за
хора на неговата възраст. Ангелът бе посещавал много държави, но тук му бе
най-странно. Нищо не се връзваше. И сега този човек пиеше. Правеше го скришом,
но веднъж детето му го видя.
Ангелът предполагаше,
че трябва да му помогне някак си, да се справи с това и човекът да се изправи
на крака. Този човек не вярваше вече в нищо. Как да му помогне? Ако му се яви в
съня, човекът можеше да полудее… Този човек бе забравил за собственото си
семейство. Чувстваше се виновен и странеше от детето си. Детето страдаше.
Ангелът реши да влезе в съня на детето. Децата вярваха в
такива неща. То щеше да разбере. Ангелът прошепна нещо в ухото на детето и то
се усмихна.
На сутринта детето извади от една кърпичка спестените си
пари и отиде при баща си.
С най-топлия глас, който ангелът бе чувал, детето каза:
-Тате, знаеш, че имам спестени пари. Давам ти ги. Искам с
тях да си купиш колкото можеш алкохол, защото зная, че обичаш това. Но ми
позволи да стоя на масата с теб и да те гледам как пиеш. Само ще те гледам. Не
ми обръщай внимание. Знам, че обичаш това, знам, че обичаш и мен. Затова ми
позволи да те гледам.
Мъжът не можеше да каже нищо. Сълзи бликнаха от очите на
големия мъж и той прегърна с все сила детето си.
Ангелът стоеше между тях и бе сигурен, че когато се прибере,
Бог пак щеше да му се усмихва…
Няма коментари:
Публикуване на коментар