***

Тъй като съм разтворена книга

някой посмя ли да почете?

В запетайките някой спря ли дъха си

и в точките сложи ли край?

Някой погледна ли отвъд думите

не мисля, рядко правим това

душите си на възел завързани

бързаме и бягаме, дано не ни спрат.

Че имаме много да кажем,

но не смеем да разголим мига

стиснали в шепа своите тайни

подминаваме човека разголил душа.

И си казваме, виж, този е грешен

а и самия говори за това

да не дава Бог, такова, че е лудост

сам да си готов да говориш за греха.