***

И чакам те, страннико в моите нощи
да попушим и пием уиски
да помълчим и говорим по малко
за всички онези важни въпроси.
Чакам те, страннико, в дните си черни
и в белите, ох, точно в тях най-много те чакам
ще ми донесеш ли едно пустинно цвете
и ще разкажеш ли за безсмислието на вековете…
За неродената ни радост по мъртвото време
за онзи трепет по стиховете на Шекспир
за бесовете що Роден ни навлече
и за неговата невинност щом сърце ги отрече…
Мисля те, страннико, във виното загледан
не търся истини, то на кого му са вече
чакам те с две ръце протегнал там чак оттатък…
и ги гледам всички демони като в театър…