Черни гарвани

Разтваряше я с погледа си. На всички съставни атоми, който бясни от своята празнота се блъскаха лудо един в друг, и тази игра на сътворение като че ли нямаше край. Наподобяваше очите му на черни гарвани, които тихо, но сигурно се нахвърляха върху плътта й и късаха парчета немилост и бедната й изтерзана от копнеж и болка душа се бореше. Как се бореше! Наричаше го любов. Но не бе. Това убийствено съприкосновение с болката не можеше да е любов. Четеше много и знаеше, че всичко това е игра на плътта, игра на ума, игра... не е истинско и никога не е било.
Беше другата жена. Прозаично до глупост. Знаеше прекрасно, че всичко ще завърши глупаво , но копнежът по тези очи накарали я да се чувства богиня я държаха на този кръст прикована от собствените си желания. Толкова ли е грешно да обичаш? Нима можем да избираме кого да обичаме?! Всъщност тя проклинаше Любовта, защото знаеше, че е в нейния плен и разумът й отдавна е отстъпил мястото си на лудостта.
Отново беше пред очите му. Изгубваше се в тях. Търсеше се. Как отчаяно искаше да се намери! Тези гарвани подхвърляха сърцето й в една отчаяно безумна игра. Между разума и чувствата. Знаеше, че ще загуби.
- Няма да изоставя жена си! Знам, че това искаш, но няма да го направя. Не я обичам, но нас ни свързва бизнес, дете и.. и аз не знам какво. Но през целия си живот ще те обичам!- гарваните се разлетяха и забиха клюновете си дълбоко, дълбоко в сърцето й. То изпусна локва кръв и тя се изплаши, че може би ще умре от загуба на кръв.
Имаше ли изобщо дилема пред нея? Имаше. Знаеше, че това не е любов. Човек, когато обича се хвърля в първото море насреща си с надеждата то да го погълне. Трябваше да вземе решение. Стана и заговори спокойно. Каза, че си тръгва. Тя не знаеше какво означаваше това. Може ли човек да си тръгне от тази проклетница-любовта! Не можеш да заповядаш на себе си! Не можеш. Но тя щеше да избере чистия път пред себе си и може би щеше да се омъжи за човек, който ще знае какво е любов. Защото тя знаеше.
Взе чантата си и излезе от хотелската стая. Тръгна. Нямаше сълзи. Когато бягаш от любовта си толкова пуст, емоциите са толкова силни, че ти не си човек. Ти просто умираш. Но тя знаеше , че и това ще мине.
Минаха години.Беше вече омъжена за едни топли очи, които й даряваха всичко. Само не знаеше какво да прави с нощите си. Тогава цяло ято черни гарвани се спускаха от черното небе и късаха сърцето й.