***

Светът съблече мрачната си риза
и слънцето виновно се засмя
а аз тръгнах пак нататък
да търся нещо си с фенер в ръка.
Приличах на един луд от някое време
и чувах зад гърба си много смях
трепереха нозете ми под мойто бреме
и тогава го срещнах- само се засмях.
Ще има лято, пролет и невръстна зима
ще има смях, сълзи и вечният въпрос
щом срещнах човек сред сборище от луди
ще си отдъхна-знам, че там е и Бог.