-Надежда, това ти ли си? Колко се радвам да те видя!
-Методи, каква изненада! Какво правиш тук?
-Разхождам се, просто така-каза Методи. Ти, ти изглеждаш очарователно! Повод ли имаш някакъв?
Надежда в първия миг замря. Боже, та тя бе вдовица. Трябваше. Трябваше да помисли, че хората ще я накажат за дързостта й. Те така правят.
- Не, аз...просто така. Сигурно полудявам. А ти? Едвам те познах. Какво правиш в тези ранни часове тук, в моя квартал?
-Всъщност аз живея наблизо-каза Методи.
-Така ли?. И как не сме се видели досега?! Странно... Знаеш ли, ще те поканя на кафе у нас. Като съм я подкарала да я карам наред. Ще си приказваме и ще спомним младостта. Съседите със сигурност ще ме линчуват. Искаш ли?
-Добре, ще дойда. Аз няма какво друго да правя днес.-отговори и Методи.
Методи и Надежда бяха съученици. Методи бе най-добрия ученик в класа, но и Надежда беше отличничка. Винаги бяха внимателни един към друг, харесваха се взаимно, но и двамата бяха много стеснителни.
-Кажи, какво стана с теб?-попита Надежда.
-Станах архитект. Работя в голяма компания и не се оплаквам. Плащат добре. А ти?
-Аз станах учителка по литература.-отговори Надежда.
-Знаех си, такава чувствителна душа като теб...
Замълчаха.
Влязоха в дома на Надежда и постепенно разговорът потръгна леко и свободно. Заговориха се за миналото, за училище. Смееха се. И двамата се чувстваха прекрасно. Но всеки един от тях избягваше настоящето. Накрая стигнаха и до него.
-Аз... аз ... искаш ли малко вино?-изведнъж Надежда реши, че този ден е достатъчно луд и тъй и тъй всички ще я корят, то да направи още нещо лудо, достойно за настроението й и душата й.
Методи се усмихна. Надежда беше толкова различна, толкова очарователна.
-Разбира се. Ще пием за днес!
Отвориха старо мерло и решиха, че може би няма да е зле да попушат. И двамата не бяха пушачи, но Надежда имаше скрити две кутии за супер спешни случай. Замаяната й глава реши, че днес е спешен случай.
Говориха. Танцуваха. Смееха се. Лудостта бавно обхващаше и Методи.
Надежда почувства Методи дълбоко в сърцето си и си спомни. Спомни си, че винаги е изпитвала чувства към него, но не го е осъзнавала напълно. И двамата се отпуснаха и всеки заговори за своите болки. А те се оказа бяха едни и същи.
Никой не искаше да направи първата крачка. Толкова дълбоко се уважаваха, че тази им глупост им пречеше да се изживеят.
Накрая Методи просто я целуна. Надежда се отпусна и чувстваше, че ако това сега не бе истинско, то нека я убие на мига. Разтваряше се за него, дълбоко и чувствено. Той ухаеше на вино, сладко и горчиво вино.Устните му бяха толкова неопитни, както и нейните. Търсеха, завладяваха, убиваха в своята болка.Воалът на страстта бавно, но сигурно я завладяваше и тя знаеше, че Бог, този убиец, я обичаше. Толкова я обичаше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар