Споделено

Днес сядам да пиша, защото това е единственото място, където мога да излея частици от душата си и да споделя това, което ме мъчи. Вчера пих лекарства по препоръка на психиатъра сди в доза, който той ми предписа и се оказа, че през целия ден аз спях. Нямаше как да се грижа за сина си и добре, че майка ми се грижеше за него. След като премина действието на хапчетата майка ми се нахвърли върху ми и каза, че щели да ми вземат детето, щом не мога да се грижа за него. От това много ме заболя. От близо седмица психиатърът ми смята, че трябва да вляза в болница просто да си почина и сменя напрегнатата обстановка в къщи , но аз не го правя, защото няма кой да се грижи за сина ми. Родителите ми смятат, че трябва мъжът ми да спре да ходи на работа и да ме наблюдава. А това не е възможно. Днес пих по-малка доза и се чувствам добре, без да ми се спи.Детето ми е болно и няма как да го оставя и да вляза в болница, където да ми установят лекарствата.
Болката , която изпитвам е от отношението на родителите ми , които ми крещяхя как може да спя по цял ден, ако ги няма в къщи, което често се случва кой ще се грижи за детето. Направих грешка , че послушах психиатъра си и пих по-висока доза, от която спях през деня. Сега това е коригирано, но обвиненията на родителите ми още кънтят в душата ми. Винаги съм се грижила за сина си дори когато преди няколко дни бях много зле и цялата треперех от напрежение.Боли ме от това, че не срещам разбиране от страна на родителите си. За тях съм една луда, която не е винаги в състояние да се грижи за детето си. Това се случи само веднъж-вчера, но крясъците им и обидите още ме преследват.
Не е лесно да си с лепнат етикет на луд и каквото и да направиш се смята за нередно. Имам сънища, които предшестват събитията за следващите дни. Това ме притеснява, защото не зная доколко е редно.Имала съм ясновидски способности и много често ситуации, които се случват като ги погледна все едно вече съм ги преживяла, т.е. сънувала.Страхувам се, да не ми вземат детето, мъжът ми смята, че това няма да се случи, тъй като за две години само веднъж-вчера не успях да се грижа за него, но пък имаше кой да го направи.
Обичам до болка сина си и заради него намирам сили да бъда адекватна и да не обръщам внимание на подмятанията на родителите ми, относно състоянието ми вчера. Нищо фатално не се случи, аз се събуждах отвреме навреме , за да видя как е детето ми, но после отново заспивах.Няумам подкрепа от родителите си. Нямам нужното спокойствие, за да съм добре.Въпреки това, съм адекватна.


.