болката от мене да отмият
кърви сърцето-цяла локва
и следите му остават, да напомнят.
Излей сърце мъката събрана
изпей си твойта тъжна песен,
а аз с шепи ще събирам
кървавите бисери от тебе.
Да се усмихна аз сега не мога
ръцете кървави са ми и черни
черен е пред мене хоризонтът
не виждам ни небе, ни птици...
Само ти Надеждо ми остана
протегни ръце към мен и понеси ме
там, където болка няма
и радост блика от сърцето...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар