сряда, 2 януари 2013 г.

Моят първи бял стих...

Начало. Ново. Обещавам си да бъда по-добра със себе си и с другите хора. Обещавам си да си простя всичко, което не съм успяла. Благодарна съм на толкова хора, които в труден за мен момент ми сочеха пътя и аз се справях сама. Тези хора аз не познавам лично. Никога не съм ги виждала, но ги почувствах в сърцето си.
Една приятелка ми каза, че моята "поезия" е по-скоро бял стих и имам много малки грешки и ще бъде щастлива да ми помогне да пиша правилно. Така, моите стихчета или каквото е там, ще въздейства по-силно на четящите. Съгласих се да се науча, само защото искам да докосвам душите ви. Та ето какво се получи:

Имам толкова грешки
ето признавам си
от всяка една ме боли...
Но си уча уроците.
Знам, че съм повече от болката
Мога светлината у мен да отдам
на всички души,
да докосна сърцата им
и осветя пътя им в нощта.
Любов  да дам
на всички хора по света
да чувства моето сърце
че дава топлина.
И, стоплени, и други да надмогнат
своята болка
и в светлина да я превърнат...


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар